1. Началото

Първите швейцарски банки са създадени през XVIII век с помощта на капиталите, които швейцарските наемници връщат у дома след военната си служба. Швейцарските бойци се превръщат в едни от най-търсените попълнения в европейските армии още от XV век, а европейските владетели са склонни да им плащат щедро, за да си осигурят техните услуги. Това пък се оказва сериозен източник на приходи за швейцарските кантони.

Най-старата банка в Швейцария Wegelin & Co. е създадена през 1741 година от търговеца на коприна Каспар Жили. Основната й дейност тогава е свързана с издаването на банкови гаранции и обслужване на разплащанията при търговията с текстил и коприна.

2. Банковата тайна - ключът към успеха

Швейцария се превръща в удобна локация за европейските капитали заради законодателството, което гарантира банковата тайна. Историята му всъщност предхожда тази на самите швейцарски банки и започва с решение на Великия съвет на Женева (основният законодателен орган на женевския кантон) от 1715 година, което забранява разкриването на информация за представителите на аристокрацията.

За да избегнат ограниченията на протестантската банкова система, френските католически крале започват да си отварят сметки в Женева. След Великата френска революция към страната се насочват и представителите на аристокрацията, които се страхуват от произвола на републиканците и се стремят да запазят своите богатства. През 80-те години на XVIII век швейцарските банки започват да издават и гаранции върху депозитите, което допринася за утвърждаването на репутацията им на надеждни финансови убежища.

3. Швейцарският неутралитет

През 1815 година Виенският конгрес формално урежда гаранциите за неутралитета на Швейцария, с което отваря пътя за превръщането ѝ в световна финансова сила. Швейцарската федерация на кантоните е създадена през 1848 година, а управлението, базирано върху принципите на директната демокрация и референдумите, допринася за политическата стабилност, необходима за създаването на мощна банкова система и поддържането на банковата тайна.

Планинският терен на страната пък се оказва изключително подходящ за изграждането на големи и труднодостъпни подземни хранилища за съхранение на злато, диаманти и всякакви други ценности.

Бърз кредит на вноски - Сити Кеш ООД - 3000 - 40.05

4. Превръщането в "данъчен рай"

В началото на XX век швейцарските банкери продължават активно да "рекламират" страната си като сигурна дестинация за съхранение на международните капитали. Засилването на политическата несигурност в годините на Първата световна война води до нова вълна от финансови средства, които се насочват към неутралната Швейцария.

Европейските правителства започват драстично да увеличават данъците, за да финансират военните си кампании, а по-заможните им граждани местят авоарите си в швейцарските банки, за да избегнат данъчното облагане. Френските капитали се насочват основно към Женева, италианските - към Лугано, а немските - към Цюрих.

5. Разкриването на банкови тайни се превръща в криминално престъпление

През 1934 година е направена следващата важна крачка в инстутиционализирането на швейцарската банкова система. Разкриването на информация за клиентите и дотогава е подлежало на различни административни наказания в отделните кантони, но с приемането на Федералния закон за банките и депозитите то се превръща във федерално престъпление, което се наказва със затвор. Прокарването на закона в швейцарския парламент и опит да бъдат потушени противоречията и обвиненията в укриване на данъци.

6. Швейцарските банки и Втората световна война

В края на 30-те години на XX век в Закона за банките е направена поправка, която защитава еврейските капитали от посегателствата на германската националсоциалистическа партия. В същото време обаче много от швейцарските банки си сътрудничат успешно с нацистите и техните съюзници. Самият Адолф Хитлер притежава банкова сметка в Union Bank of Switzerland на стойност 1.1 милиарда Райхсмарки. След войната средствата от нея официално изискани от американската администрация, а банката превежда по сметките на американското правителство между 400 и 700 милиона тогавашни американски долара.

По време на войната в UBS се съхраняват и аварите на стотици еврейски бизнесмени и семейства, които са били преследвани от нацистите. Когато Хитлер обявява плановете си за инвазия в Швейцария (които впоследствие са отменени), Union Bank of Switzerland сключва договор със швейцарската армия за охрана на банковите си клонове и транспортиране на еврейските активи в подземни военни бункери.

Потребителски кредит - Първа инвестиционна банка - 50000 - 5.99

7. Швейцарският франк и златният стандарт

В годините след Втората световна война курсът на швейцарския франк е фиксиран към този на щатския долар, който от своя страна е обезпечен със златни активи в съответствие с договора от Бретън уудс. През 1971 година обаче Бретън-уудската система е отменена, а повечето от водещите централни банки по света изоставят т. нар. "златен стандарт". Швейцария обаче го запазва за още почти три десетилетия, но в крайна сметка през 1999 година е принудена да го остави в историята.

До ден днешен обаче швейцарският франк се счита за "валута убежище" от инвеститорите и е предпочитана инвестиция във времената на политическа несигурност и глобални финансови турбуленции.

8. Кои са най-големите банки в Швейцария?

Днес двете водещи финансови институции в Швейцария са UBS и Credit Suisse, които развиват разнообразна банкова дейност и държат над 50% от всички депозити в страната. Заради огромното си влияние двете банки са обект и на допълнителни регулации от страна на Федералната банкова комисия в Швейцария.

UBS е създаденап през 1998 година със сливането на Union Bank of Switzerland (основана през 1862 година) и  Swiss Bank Corporation (основана през 1872 година). Активите на банката към края на 2018 година възлизат на 958 милиарда щатски долара.  
   
Credit Suisse е основана през 1856 година в Цюрих, а днес управлява активи на обща стойност от над 920 милиарда щатски долара.

Ипотечен кредит - Postbank (Пощенска банка) - 160000 - 4.15

9. Данъчните противоречия

Строгото спазване на данъчната тайна в Швейцария по обясними причини не се харесва на данъчните власти в останалите държави. През последното десетилетие Швейцария сключи серия от съдебни споразумения и банкови спогодби, които позволяват обмена на информация между трезорите в страната и данъчните администрации на определени държави, включително САЩ и страните от Европейския съюз. Те обаче нямат възможност да изискват подробна информация за притежателите на банкови сметки в Швейцария, а единствено да получават съдействие при конкретни данни за извършени финансови престъпления и то само при условие, че не се нарушават федералните швейцарски закони за банковата тайна.

Миналата седмица Франция наложи глоба от 4.5 милиарда евро на UBS заради това, че швейцарската банка е помогнала на няколко змажни французи да укрият данъчните си задължения. Ръководството на банката обаче заяви, че не е съгласно с решението и възнамерява да го обжалва.

10. Какво представляват частните банки?

Швейцарското законодателство разграничава популярните банкови институции от т. нар. "частни банки". Те оперират в рамките на отделна нормативна уредба, определна от Банковия закон от 1934 година. Много от тези институции притежават дълга история, а някои от тях все още се контролират от наследниците на своите основатели от XVIII век (като Hottinger and Mirabaud). Основната дейност на тези банки обаче не е свързана с традиционното частно и корпоративно банкиране, а най-вече с управлението на активи и то на най-заможните клиенти.

Доскоро швейцарските частни банкери изискваха минимален размер на вложенията от 1 милион швейцарски франка (което се равнява на малко под 1 милион щатски долара), но в последните години някои от тях свалиха тази "входна миза" до 250 000 франка за определени операции в опита си да привлекат повече клиенти.

Много от тези "частни банки" обаче бяха придобити от големите играчи в началото на XIX век, а други от тях престанаха да съществуват или се трансформираха под натиска на съвременните международни регулаторни изисквания. Днес в Асоциацията на швейцарските частни банкери, основана през 1934 година, членуват шест компании - Bordier & Cie, Baumann & Cie, E. Gutzwiller & Cie, Mourgue d’Algue & Cie, Rahn & Bodmer и Reichmuth & Co.