Когато Анита Ангеловска Бежоска получава шанс да ръководи централната банка на Северна Македония, първоначалната ѝ нагласа била да отхвърли предложението. 47-годишната финансистка се притеснявала, че няма да може да съвместява работата с отглеждането на трите си деца, разказва Bloomberg.   

Днес обаче Бежоска, която преди това е работила като икономист в Международния валутен фонд, една от четирите дами в Европа, които стоят начело на финансови регулатори. А грижата за домакинството е само една от многото. Тя управлява монетарната политика в държава, в която всеки пети е безработен, а икономиката все още се възстановява от рецесията, предизвикана от политическите сътресения преди две години.

През лятото на 2018 година балканската държава с население от 2.1 милиона души разреши дългогодишния спор за името си със своята южна съседка Гърция, отваряйки пътя за членство в НАТО и Европейския съюз. Междувременно в дългосрочен план Северна Македония се готви и за влизане в еврозоната.
     
"Северна Македония е малка страна, която в миналото бе изложена на многобройни рискове. Да отговаряш за макроикономическата стабилност в такава държава не е лесна задача", казва Анита Бежоска.

Освен нея има само още три дами, които ръководят европейски централни банки - Кристала Георгаджи в Кипър, Йоргованка Табакович в Сърбия и Елвира Набиулина в Русия. Бежоска е родена в имигрантско семейство в Швеция. По време на детството си тя учи в бивша Югославия при своите баба и дядо, а летните ваканции прекарва в Готенбург.

Бърз кредит на вноски - Кредисимо АД - 3000 - 41.24

Първото й работно място е като експерт във финансовото министерство в Скопие в началото на 90-те години на миналия век. Тогава Македония току що е получила своята независимост, а Бежоска е назначена за ръководител на екип, който трябва да изработи механизма на работа на държавната хазна.

"Казах на министъра, че нямам никаква представа как мога да изпълня поставената ми задача. А той отговори, че аз и моите колеги сме млади и достатъчно умни, за да измислим някакво решение", разказва тя пред Bloomberg.

През 2004 година тя започва работа в МВФ и участва в няколко мисии на фонда на Балканите и в Прибалтийските държави. След няколко години Бежоска се връща в Македония и започва работа в Централната банка, първоначално като главен икономист, а през 2010 г. поема поста на подуправител.

Когато през 2018 година получава предложение оглави институцията, тя е готова да каже "не".

"Колебаех се много заради семейството ми. Не бях сигурна, че ще мога да се справя", казва още управителят на Централната банка в Скопие.

Потребителски кредит - Първа инвестиционна банка - 50000 - 5.99

Процесът по приемането на Северна Македония в ЕС вероятно ще отнеме няколко години, но Бежоска вече обмисля вариантите за присъединяване и към еврозоната.

"Македонският денар и в момента де факто е с фиксиран курс към еврото, а нивата на държавния дълг и инфлацията покриват критериите от Маастрихт. Външната търговия и финансовите пазари на страната са обвързани основно с европейският съюз, така че това ще е най-естествената следваща стъпка", твърди тя.

Успешната кариера на Анита Бежоска я поставя в центъра на медийното внимание в Македония, където повечето ръководни постове все още са заети от мъже, а само 40% от жените имат постоянна заетост. По този показател страната заема последното място в класацията на Евростат, съставена от 35 държави. Това е едно от нещата, които Бежоска се надява да промени - около 60% от мениджърските позиции в македонския финансов регулатор в момента се заемат от жени, включително и две от подуправителските места.

"Това е свят, доминиран от мъжете. Усещам го, особено когато присъствам на международни форуми, като събранието на Банката за международни разплащания например. Много често съм единствената жена в заседателната зала. За жените е много по-трудно, защото трябва да балансират много повече между работата и личния си живот", смята управителят на Македонската централна банка.