Консолидацията на банковия сектор в България ще продължи. Това заяви изпълнителният директор на Пощенска банка Асен Ягодин в интервю за Kredit.bg. По думите му консолидацията е добър механизъм за оптимизиране на административните разходи, което рефлектира пряко върху рентабилността на трезорите. Според него през 2019 година лихвените нива ще се задържат на сегашните си нива, а ръстът на кредитирането ще се успокои, което ще е първата стъпка към обръщане на лихвения цикъл. 

-Г-н Ягодин, как отчитате 2018 г. за банковата система в страната?

Банковата система е в отлично състояние, което ясно личи от всички финансови показатели, следени от БНБ. Затова разбира се допринася цялостната благоприятна икономическа ситуация, белязана от фискална дисциплина и стабилност, ниски нива на безработица, растящи доходи, съответно увеличено потребление и износ. Доверието на потребителите в банките остава високо, което личи както от ръста на кредитирането във всички сегменти – от потребителските и ипотечните до бизнес кредитите, така и от факта, че депозитите продължават да нарастват и остават предпочитан начин за спестяване на българите. Всичко това позволява на банките да трупат капиталови и ликвидни буфери, което пък създава резерви за посрещане на  потенциални неблагоприятни промени в макроикономическата среда. Все пак да не забравяме, че имаме отворена икономика, която се влияе от естествените цикли на растеж и спад.

- Каква е прогнозата Ви за процеса на консолидация на банките у нас?

Консолидацията в банковия сектор е логичен процес, който очаквам да продължи. Средата е изключително конкурентна и за да бъдеш успешен, се изискват значителни инвестиции. Знаете, че те са по-поносими, когато имаш икономии от мащаба. Големите играчи могат също така да отделят повече ресурси, за да отговорят на повишените регулаторни изисквания, на по-големите очаквания на крайните клиенти, да бъдат по-ефективни и съответно да реализират по-висока доходност за своите акционери. Същевременно консолидацията е и добър механизъм за оптимизиране на административните разходи, което рефлектира пряко върху рентабилността на трезорите и на свой ред е допълнителен стимул този процес да продължава.

- Докъде стигна процесът на дигитализация на българските банки. Да очакваме ли затваряне на още физически клонове и предлагане на нови онлайн услуги?

Дигитализацията е бъдещето на финансовите услуги и тя няма алтернатива. Това е процес, който доминира всички сфери на живота и който не го интегрира в своя бизнес, рискува да загуби потребителите си. Именно затова ние в Пощенска банка работим по дългосрочна стратегия за дигитализация, която променя начина на общуване с клиентите и прави изживяването им в контакта с нас по-лесно, по-достъпно и по-пълноценно. Приемаме технологиите като още едно средство да удовлетворим потребителите си, като същевременно отговорим на техните персонални нужди и очаквания. Точно това движи иновациите в целия сектор. Освен надграждането на мобилното банкиране и стремежа за цялостно пренасяне на банковия клон в телефона, ние търсим и други иновативни подходи за комуникация. Като пример ще дам най-новата ни дигитална услуга – EVA, първият банков кредитен чатбот у нас, който консултира потребителите във Facebook Messenger.

Трябва да подчертаем, че при банките има важна специфика. Дългосрочните отношения, които изграждаме с клиентите, предполагат алтернативи – и дигитално, и персонално общуване. Въпреки че голяма част от потребителите започнаха да ползват банкови услуги от дистанция, това не променя факта, че винаги ще има и такива, които предпочитат традиционното банкиране и контакта със своя личен банкер. Именно затова не смятам, че скоро ще има мащабно затваряне на физически клонове в България. Те ще останат важно място за предоставяне на финансови услуги.

- Да очакваме ли ръст на лихвите по кредитите през 2019 г.?

Както и преди сме коментирали, у нас кредитите, които се предлагат във всички сегменти, продължават да са с рекордно ниски лихви. Това основно е свързано с високите нива на ликвидност в банковата система. Очаквам през 2019 година лихвените нива да се задържат на сегашните нива, леко да се успокои ръста на кредитирането, което пък ще е първа стъпка към обръщане на лихвения цикъл. Това е обективно обоснован процес, свързан с външните тенденции за възходящо движение на базовите лихвени проценти. Потребителите, включително на бизнес кредити, трябва да са подготвени за този тренд и да го калкулират в прогнозите си – нашите банкови консултанти винаги акцентират върху това, като идеята е да се предпазват клиентите от поемане на сериозни рискове. Консервативното поведение както на банките, така и на потребителите на банкови услуги, е типично за българската система и се надявам, че именно то предпазва пазара от неблагоразумни действия при ниските лихвени нива.

- Как ще се промени пазарът на банкови продукти у нас след приемането на еврото?

Въпреки че процесът по приемане на еврото започна и се предприемат серия от свързани с това действия, още е рано да се каже кога той ще приключи и как ще се отрази това на банковия ни пазар. По важното е, че присъединяването на България към механизма ERMII и банковия съюз е една положителна крачка и най-общо признание за напредъка българската икономика.

Генерално не смятам, че с приемането на еврото пазарът ще се промени, защото като държава членка на Европейския съюз, ние се водим по същите правила и спазваме същото законодателство, както и останалите държави членки, независимо от това дали националната валута е евро или не. Отражението по-скоро ще косвено - в повишаването нивото на доверие в банките, което впоследствие ще рефлектира положително и върху крайните потребители на банкови услуги.