Германската банка Deutsche Bank е трупала загуби в продължение на близо 10 години в резултат на инвестиция в общински облигации, реализирана малко преди световната финансова криза от 2008 година, пише The Wall Street Journal. Изданието твърди, че трезорът не е реагирал навреме и не е успял да ограничи загубите, дори и след възстановяването на пазарите и затягането на финансовите регулации.

Точният размер на щетите така и не е обявен официално, но според WSJ възлиза на поне 1.6 милиарда долара и представлява една от най-големите загуби в глобалния банков сектор за последното десетилетие - близо четири пъти по-голяма от цялата печалба на Deutsche Bank за 2018 година. Ситуацията хвърля светлина върху проблемите, които до ден днешен пречат на германската банка да се конкурира успешно с водещите американски трезори.

Базираната във Франкфурт финансова институция с години отлага отписването на стойността на губещите облигации, както и свързаните с тях деривативни инструменти. Ръководството на банката отказва да се съобрази с препоръките на финансовите одитори, които отчитат огромното несъответствие между стойността на финансовите инструменти в баланса и реалната им пазарна оценка. В същото време банката уверява своите акционери, че вътрешният финансов контрол е безупречен и успява да набере милиарди евро от капиталовите пазари без да разкрива дълбочината на проблема с обезценените си активи.

  Ипотечен кредит - Първа инвестиционна банка - 500000 - 3.00

Всичко започва през 2007 година, когато Deutsche Bank купува 500 американски общински облигации на обща стойност 7.8 милиарда долара. Дълговите книжа са за финансиране на различни проекти, включително изграждане на училища в Калифорния, инфраструктурни обекти в Пуерто Рико и транспортни съоръжения в Ню Джърси. Облигациите са защитени от специализирани финансови застрахователни компании, които гарантират тяхното изплащане дори и в случай на фалит на издателите.

През 2008 година обаче избухва финансовата криза, а с това нарастват и опасенията, че част от кредитополучателите няма да успеят да погасят своите задължения, а застрахователите не разполагат с достатъчно резерви, за да гарантират облигационните плащания. По тази причина през март 2008 година Deutsche Bank договаря допълнителна защита срещу фалит по дълговите ценни книжа в своя портфейл с инвестиционния фонд на Уорън Бъфет Berkshire Hathaway.

Сделката включва покупката на деривати, които са от типа на т. нар. "credit-default swaps", или суапови договори за кредитно неизпълнение. Германската банка плаща на базирания в Омаха фонд 140 милиона долара първоначална вноска в замяна на тази защита. Сред служителите на финансовата инстиитуция цялата операция става известна като "сделката Бъркшир".

Три години по-късно някои от мениджърите на Deutsche Bank започват открито да поставят под съмнение стойността на част от активите в портфейла на трезора. Към края на 2011 година банката има заделени около 115 милиона долара, предназначени за покриването на евентуални загуби по операциите на финансовите пазари.

По същото време одиторите от KPMG също повдигат въпроса за резервите на банката и изразяват опасения, че те не са достатъчни, за да покрият евентуалните загуби по облигационните позиции, пише още WSJ, цитирайки източници, близки до мениджмънта на трезора. В отговор банката изпраща писмо от 14 страници до KPMG, в което уверява одиторската компания, че вътрешният контрол е на достатъчно високо ниво и че няма опасност загубите от общинските облигации да излязат извън контрол. Изданието твърди, че от KPMG към момента отказват официален коментар по темата.

Потребителски кредит - Postbank (Пощенска банка) - 40000 - 10.95

Отрицателните финансови резултати и обезценката на активите обаче дават достатъчно основание за оргаизиране на вътрешно разследване от страна на банката. През есента на 2012 година вече става ясно, че стойността на облигациите в баланса вече е много над пазарните нива и се налага увеличаване на провизиите до 161 милиона долара.

През същата година Deutsche Bank обявава плана си за преструктуриране и продажба на т. нар. "лоши активи", които носят прекалено големи загуби или са трудни за поддръжка. В този списък влиза казиното Cosmopolitan в Лас Вегас, структурираните портфейли от ипотечни кредити и деривати, както и пакетът от общински дългови ценни книжа. Идеята е да се освободят средствата, необходими за гарантиране на тези инвестиции и да се използват за по-полезни дейности, които да носят някаква възвръщаемост.

По този начин Deutsche Bank се надява да осигури по-голяма прозрачност за акционерите си, да ги увери в готовността за реформи и да се подготови за новата ера на по-строги банкови регулации. През април 2013 година германският трезор осъществява увеличение на капитала и издава нови акции на стойност 3.3 милиарда долара.

Но вътрешните притеснения за продължаващата обезценка на общинските облигации се засилват. Анализите показват, че Berkshire Hathaway оценява суаповите договори за кредитно неизпълнение с близо 1 милиард по-ниско, отколкото стойността им в баланса на Deutsche Bank. Към края на 2013 година провизиите по "сделката Бъркшир" вече набъбват до 579 милиона долара.

Междувременно през 2014 година банката набира още 9.6 милиарда долара от капиталовите пазари, а загубите от общинските облигации в портфейла й продължават да се трупат. Към края на 2014 размерът на резервите, предназначени за покриване на евентуалните щети, вече достига 620 милиона долара, през 2015 е 813 милиона, а в началото на 2016 година надхвърля 1 милиард долара.

Източници, близки до банката, твърдят пред WSJ, че експертите в институцията по това време предупреждават мениджмънта, че дори и този размер може би няма да е достатъчен. За съжаление се оказват прави - през май 2016 година Deutsche Bank прави цялостна оценка на сумата, необходима за продажба на облигационния портфейл и затваряне на "защитната" позиция във фонда на Бъфет. Оказва се, че допълнителните загуби, които надхвърлят размера на провизиите, могат да достигнат 768 милиона долара.

Тогавашният изпълнителен директор на Deutsche Bank Джон Райън обаче е категоричен, че банката трябва да се отърве от американските общински облигации възможно най-бързо, да остави този проблем зад гърба си и да продължи с преструктурирането на инвестиционното си поделение. През юли 2016 година продажбата най-накрая става факт, но точните детайли за натрупаните загуби така и не са публично оповестени.

Бърз кредит на вноски - Сити Кеш ООД - 3000 - 40.05

През август същата година от Berkshire Hathaway обявяват, че са платили 195 милиона долара за приключване на ангажимента си по гарантирането на портфейл от 500 общински облигации. Фондът на Уорън Бъфет обаче не съобщава името на кредитора, чиито активи са обект на гаранциите.

В края на 2016 година Deutsche Bank окончателно затваря инвестиционното си поделение, а в началото на 2017 година набира нови 9 милиарда долара от капиталовите пазари с емисия от нови акции. Междувременно ръководството на банката организира ново вътрешно разследване, което трябва да установи дали трезорът не е подвел своите акционери, прикривайки проблемите с оценката на определени активи.

През април 2018 година Джон Райън напусна поста на изпълнителен директор, който бе зает от дългогодишния служител на банката Кристиян Севинг. Междувременно в средите на висшия мениджмънт продължават дебатите дали финансовите резултати за бъдат преизчислени със задна дата, като бъдат включени всички последствия от губещите сделки на финансовите пазари. В крайна сметка се стига до решението да не се предприема подобна стъпка, а вътрешното разследване е прекратено.

Точният размер на загубата от цялата "операция Бъркшир" така и не става ясен, но според WSJ негативните ефекти са в размер на поне 1.6 милиарда долара.