През последните две десетилетия дигиталните услуги трансформираха почти всички сектори на икономиката, както и ежедневието на хората. Търсите такси, филм, книга, пица, доктор или човек, който да разходи кучето? Просто свалете съответното приложение за мобилния си телефон. Доскорошните гиганти в търговията на дребно, автомобилостроенето и медиите се изправят пред цяла армия от новоизлюпени конкуренти. Но все пак има една индустрия, която до този момент успя да "устои" на технологичната революция - банковата, пише The Economist. 

 

Дори и в развитите държави все още се счита за напълно нормално да се редите на опашка в банковия офис, да получавате извлечения по пощата или да депозирате чекове, подпечатани с логото на компании, основани през XIX век. Но новите технологии постепенно си проправят път и във финансовата индустрия, пише изданието. 

 

В Азия мобилните приложения за разплащане вече се използват ежедневно от над 1 милиард потребители. Мобилното банкиране печели все повече привърженици и на Запад. В САЩ 49% от клиентите на банките използват мобилните си телефони за различни услуги и трансакции. А това привлича вниманието на технологичните гиганти. През март Apple представи новата си кредитна карта, разработена съвместно с Goldman Sachs. Facebook пък дава възможност на потребителите да си плащат битовите сметки през социалната мрежа. 

 

Последствията от този процес са комплексни, тъй като банките по дефиниция не са обикновени компании. Едно е фирма от ранга на Blockbuster Video да бъде пометена от технологичните нововъведения и съвсем друго, ако жертвата се казва Bank of America. Не става въпрос само за това, че банките управляват активи за над 100 трилиона долара в глобален мащаб. Тяхната дейност е в основата на икономическия растеж, тъй като стимулират спестителите да отлагат потреблението и да депозират "излишните" си средства, а от друга страна насърчават инвестициите и насочват капитали към реалния сектор. Сътресенията в банковия сектор винаги водят до тежки икономически проблеми, както за пореден път стана ясно по време на финансовата криза от 2008-2009 година. 

 

По тази причина банкерите и политиците може би ще бъдат изкушени да се противопоставят на революционните технологични промени. Но това би било грешка, тъй като ползите от този процес са много повече от потенциалните рискове. Те дават шанс на индустрията да стане по-прозрачна и по-отворена към своите потребители. 

 

Банкирането навлезе сравнително късно в "ерата на смартфона", тъй като доскоро технологичните стартъп компании не желаеха да навлизат в силно регулирания финансов сектор. Освен това в годините след кризата банките в развитите държави бяха заети с преструктурирането на балансите си и съкращаването на разходите. 

 

Напоследък обаче се оформят няколко ясни бизнес модела, които са на път да променят голяма част от традиционните механизми в банковата сфера. В Азия мобилните приложения завземат сериозен дял в областта на онлайн търговията, чат услугите и транспорта, а основните играчи на този пазар са големите интернет компании като Alibaba, Tencent и Grab. Техните мрежи са свързани все по-тясно с банковата система, но в същото време си поставят за цел да обхванат цялостната комуникация с потребителите. 

 

Потребителски кредит - Първа инвестиционна банка - 50000 - 5.99

 

В Европа и САЩ банките все още държат контрола върху финансовия сектор, но се конкурират все по-активно помежду си в областта на дигиталните продукти и услуги. Т. нар. "онлайн банки", които не са обременени с поддръжката на физическа клонова мрежа, привличат все повече потребители. Разплащателните платформи като PayPal засега работят в сътрудничество с банките, но прибират все по-голям дял от техните приходи. В някои "апетитни" ниши, като управлението на активи и обмяната на валута, навлизат и нови играчи. 

 

Според The Economist темповете, с които се случва тази промяна, тепърва ще се ускоряват. Младите хора, за разлика от своите родители, въобще не са склонни да демонстрират "лоялност" и да използват услугите на една и съща банка в продължение на десетилетия. Проучванията показват, че 15% от британците на възраст между 18 и 23 години предпочитат на използват услугите на "мобилните трезори". 

 

Технологичните гиганти като Apple и Amazon, които вече са успели да спечелят доверието на потребителите, имат амбицията да развиват собствени финансови поделения. 

 

Четирите най-големи банки в САЩ инвестират по 25 милиарда долара годишно в усъвършенстване на дигиталните си приложения и в по-ефективната обработка на потребителските данни. В същото време инвестициите на частните фондове във финансови стартъп компании възлизат на над 37 милиарда долара само за миналата година.

 

Ползите от тази финансово-технологична революция вероятно ще бъдат огромни, пише още изданието. Затварянето на физическите клонове и пренасянето им в "онлайн" среда ще спести огромни разходи и драстично ще съкрати бюрократичния процес. Ако публично търгуваните банки в глобален мащаб успеят да намалят разходите си с една трета, това ще спести по 80 долара годишно на всеки жител на планетата. Банковата система ще изпълнява много по-ефекктивно своята основна функция - да пренасочва капиталите там, където са нужни. Финансовите измами ще могат да се засичат и предотвратяват много по-бързо. 

 

Бърз кредит до заплата - Сити Кеш ООД - 600 - 40.05

 

Поевтиняването на банковите услуги и "демократизиращият" ефект на социалните мрежи ще осигурят достъп до финансови средства на много по-широк кръг от хора и на повече компании с добри идеи. А това означава и по-силен икономически растеж. 

 

В същото време обаче не липсват и рискове. Финансовият сектор е толкова дълбоко интегриран в икономическата система, че всяка по-значима иновация може да доведе до сътресения. Появата на кредитните карти през 50-те години на миналия век например предизвика истинска революция в потреблението, но в същото време създаде културата на "пазаруването на заем". Секюритизацията на кредитите даде тласък на капиталовите пазари през 80-те и 90-те години, но впоследствия стана една от основните причини за избухването на финансовата криза през 2008 година. 

 

Днес все още не е ясно кои ще бъдат победителите в "битката" между новите технологии и статуквото. Някои експерти се опасяват, че финансовият сектор ще се концентрира все повече в ръцете на големите институции, които разполагат с данните на милиарди хора и имат технологичната възможност да ги използват все по-ефективно. Достатъчно е да си представим един "хибрид" между Facebook и Wells Fargo, който може едновременно да предсказва и да манипулира действията на потребителите, като в същото време държи база от данни, недостъпна за други конкуренти. 

 

Има и опасения в обратната посока - дефрагментация и дестабилизация на банковия сектор. Ако клиентите на конвенционалните трезори се насочат масово към новите "мобилни банки" и технологични финансови приложения, които не са толкова строго регулирани, може да се стигне до образуването на огромен кредитен балон. 

 

Бърз кредит до заплата - Кредисимо АД - 800 - 41.24

 

За да се избегнат тези "мрачни" сценарии, правителствата и регулаторите ще трябва да предоставят на потребителите възможността да контролират кой и по какъв повод може да има достъп до техните данни, както и да осигурят надеждна защита за тяхната личната информация. Ако новите играчи на пазара изпълняват изискванията за капиталова адекватност, централните банкери могат да ги включат в системите за защита и достъп до финансиране в извънредни ситуации. 

 

Така или иначе, банките разполагат с много силно политическо лоби, припомня още The Economist. И потребителите, и политиците, и профсъюзите недоволстват, когато се затварят клонове и се съкращават работни места. Поредното доказателство бе проваленото сливане между германските банкови гиганти Deutsche Bank и Commerzbank. Регулаторите от своя страна предпочитат да работят с малък брой финансови "мастодонти", отколкото със широка мрежа от доставчици на финансови услуги. 

 

Проблемът на световната икономика в момента се крие в анемичния растеж и липсата на стимули за увеличаване на производителността. Финансовата "смартфон революция" дава шанс за точно такава свежа глътка въздух, стига да бъде управлявана разумно, пише още изданието.