Новият лихвен цикъл и предстоящото затягане на монетарната политика от страна на Европейската централна банка може да доведе до повишаване на кредитния риск и по-ниска норма на печалба за банките. Това прогнозира подуправителят на управление "Емисионно" на Българската народна банка Калин Христов по време на откриването на Шестата годишна конференция „Банките и бизнесът“. По думите му тези процеси ще се отразят и на българската банкова система. 

Христов припомни, че след 2014 година в почти всички страни от еврозоната се наблюдава икономическо възстановяване, с изключение на онези от тях, които по дълбоки структурни причини имат темпове на растеж, близки до нула.

"Основният двигател на този растеж беше безпрецедентната по мащаб и продължителност на провеждане стимулираща парична политика на ЕЦБ, включваща поддържане на много ниски, и дори отрицателни, лихви и покупки на активи. Политиката на ЕЦБ благоприятстваше повишение на цените на финансовите активи, поддържане на ниска цена на заемните средства на банките, по-евтино обслужване на вече отпуснатите кредити на домакинства и фирми и по-силно търсене на нови кредити. Това бе благоприятно за банките", каза още Христов.

По думите му обаче има много аргументи в подкрепа на тезата, че растежът е предимно с цикличен характер. Той даде пример с факта, че през последните години растеж се наблюдаваше и в страни от еврозоната с дълбоки и нерешени структурни проблеми. Друг важен аспект на наблюдаваното възстановяване в страните от еврозоната е, че то не само не доведе до понижаване на задлъжнялостта, а напротив – продължи да нараства както частният, така и суверенният дълг, с малки изключения в някои страни, припомни подуправителят на БНБ.

"От началото на 2018 г. икономическият растеж в страните от еврозоната се забавя. Германската икономика, най-голямата в еврозоната, се сви през третото тримесечие. Забавянето на растежа още веднъж поставя въпроса дали той не се е дължал предимно на паричната политика на ЕЦБ и съответно дали започналият спад е следствие и на намалените покупки на активи и очакванията за преустановяване на стимулиращата политика на централната банка", заяви Христов.

Според него нестабилният цикличен растеж влияе и върху банките, тъй като съществуващият кредитен риск в техните баланси не намалява, а вероятността от неговото реализиране расте. В допълнение, исторически ниските лихви, поддържани дълго време, предполагат предстоящо по-значително повишение и на лихвения риск. Този лихвен риск впоследствие би могъл да се трансформира в кредитен, предвид относително високата задлъжнялост на фирми и домакинства.

"Стимулиращата политика на ЕЦБ предостави на икономиките в еврозоната период на възможност за провеждане на необходимите структурни политики, който изглежда не беше използван от правителствата. Поради това устойчивостта на отделни икономики и на еврозоната като цяло остава открито предизвикателство", смята Калин Христов.

Как политиката на ЕЦБ влияе върху българските банки?

Калин Христов припомни, че България винаги е пряко засягана от икономическия цикъл в еврозоната. Освен това паричната политика на ЕЦБ се пренася у нас бързо чрез механизмите на валутния борд, интеграцията на банковия сектор и високата търговска обвързаност. Динамиката на лихвените проценти в България също следва тази в еврозоната, поради което спадът в цената на обслужването на кредитите у нас през последните няколко години доведе до по-високи равнища на задлъжнялост.

Данните от лихвената статистика на БНБ показват, че през декември 2008 г. годишният претеглен лихвен процент по салдата на кредитите за домакинства е бил 10%, докато през септември 2018 г. е 6.1%. За същия период годишният претеглен лихвен процент по салдата на кредитите за нефинансови предприятия спада от 9% на 3.8%. Аналогична е динамиката при цената на новоотпуснатите кредити – годишният претеглен лихвен процент по кредитите за домакинства спада от 9.8% на 6%, а по кредитите за нефинансови предприятия спада от 8.9% на 3.6%. От друга страна, лихвите по нови депозити на домакинствата спадат от 5% на 0.2%, а лихвите по нови депозити на нефинансовите предприятия спадат от 4.9% до 0.3% от декември 2008 г. до септември 2018 г.

Същевременно за същия период значително расте обемът на кредитите и депозитите. Кредитите за домакинства нарастват от 18 милиарда на 21.4 милиарда лева, а кредитите за нефинансовите предприятия нарастват от 30.2 на 36.67 млрд. лв.1. Депозитите на домакинствата нарастват от 21.96 на 49.82 млрд. лв., а депозитите на нефинансовите предприятия нарастват от 13.42 на 23.85 млрд. лв.

Тези данни подчертават три тенденции – значително увеличение на спестяванията при масирано намаление на лихвените проценти по депозитите, увеличение на кредита и задлъжнялостта и значително намаление на лихвените проценти по кредитите.

Повишават ли се рисковете в банковата система?

"Така логично стигаме до два големи въпроса. Първо, каква ще бъде скоростта и степента на "нормализация" на лихвените равнища? Второ, доколко банките ще могат да прехвърлят върху кредитополучателите бъдещото нарастване на цената на привлечения ресурс?", каза още Калин Христов.

Той посочи примера на Съединените щати, където лихвата по федералните фондове се задържа на ниво 0-0.25% седем години – от декември 2008 г. до декември 2015 г., след което през всяка от последните две години нарастваше с по около 100 базисни точки. По думите му, ако в еврозоната има подобна траектория на "нормализация", за България тези изменения ще бъдат минимални. Цената на кредита у нас може да включи също допълнителна и специфична за страната премия.

"Що се отнася до въпроса за прехвърляне на повишените лихви към кредитополучателите, най-общо може да се очаква, че такова прехвърляне (особено към домакинствата) ще бъде частично ограничено – както от чувствителността на реагиране, така и от икономическия капацитет на кредитополучателите, а също и от фактори от политико-икономическо естество", допълни той.

Невъзможността на банките да прехвърлят нарастването на лихвите по пасивите към активите в балансите би намалила допълнително и без това свития вече нетен лихвен марж. Досега банките успяваха частично да компенсират това чрез по-висок дял на приходите от такси и комисиони, но тази възможност вече се изчерпва, а на европейско ниво се налагат и регулаторни тавани за размера на банковите такси, припомни Христов.

Според него новият лихвен цикъл ще носи трансформация на лихвен риск в кредитен, влошаване на качеството на кредитите, необходимост от повече провизиране и оттам - по-ниска норма на печалба на банките.

Поради тези потенциални рискове Българската народна банка взе решение за активиране на антицикличния капиталов буфер от 1 октомври 2019 г. Решението за активиране на този буфер е взето на база вътрешен анализ, отчитайки динамиката на група от индикатори, който надхвърля препоръчваното от европейските регулации използване на съотношението между кредитите и брутния вътрешен продукт.

"Ако следвахме буквално препоръките на Европейския съвет за системен риск, имаше опасност да се забавим с идентифицирането на натрупване на цикличен системен риск в период на прекомерен кредитен растеж. Съответно банковата система можеше да пропусне да укрепи капиталовата си позиция", заяви подуправителят на институцията. 

България по пътя към еврозоната

Калин Христов засегна и темата за стъпките и действията, свързани с обявеното намерение за присъединяване на националната ни валута към ERM II. По думите му отсъствието на формални изисквания за присъединяване към ERM II прави процеса субективен и политически. Съответно изпълнението на този критерий за членство в еврозоната не е напълно под контрол на кандидатстващата страна.

"Единственият документ, свързан с принципите за ERM II, е решение от две страници на Европейския съвет, взето през 1997 г. в Амстердам. В този документ обаче конкретни критерии за присъединяване към ERM II няма. Самият процес на кандидатстване и вземане на решение обаче е добре дефиниран. Искането се изпраща от финансовия министър и управителя на централната банка от съответната държава в петък, след затваряне на финансовите пазари, а решението се взема в събота и се обявява в неделя преди пазарите да отворят", каза още той и припомни, че тази тридневна процедура досега формално не е стартирана и завършена от българската страна.

Калин Христов е категоричен, че за България участието на лева в ERM II няма да представлява никакво усилие, нито да изисква каквато и да е промяна в паричния ни режим.

"Присъединяването към еврозоната ще се случи на по-следващ етап. Според обявените през лятото цели трябва да се присъединим към Eдинния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез тясно сътрудничество и към Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП), преди да се присъединим към еврозоната. Участието в ЕНМ и ЕМП преди членство в еврозоната носи асиметрично третиране с произтичащите от това рискове", смята подуправителят на БНБ.

По думите му този процес обхваща три блока. Първият от тях законодателна основа – необходими са промени в българското законодателство, които да прехвърлят надзорни правомощия от БНБ към ЕЦБ и освен това да осигурят правна сигурност на ЕЦБ при прилагане на решенията ѝ в България. Вторият блок е свързан с надзорния процес, като там е необходимо синхронизиране на надзорните практики на БНБ с тези на ЕЦБ като част от подготовката за присъединяване към ЕНМ. На трето място идва цялостната оценка на някои банки в България – процес, ръководен от ЕЦБ, който обхващаща преглед на качеството на активите и стрес тест на банки.

"На 12 ноември тази година ЕЦБ публикува информация относно оценката на банките. На този етап тя избра да извърши цялостна оценка на шест банки в България", припомни Христов.

Той обърна внимание и на очакваните ефекти върху кредитния процес, свързани с цялостната оценка на банките.

Първият е забавянето на кредитирането в периода на прегледа. Такива са историческите данни, наблюдавани в еврозоната през 2014 г. при оценката на банките преди стартирането на ЕНМ, а също и у нас при прегледа на активите през 2016 г. Това забавяне на кредита се дължи на няколко фактора – въздържане от поемането на нов кредитен риск, намален капацитет за администриране на кредитната дейност поради ангажирането на човешки ресурси с процеса на прегледа в банките, както и изваждането на кредитни портфейли от балансите. Всичко това общо намалява обема на съществуващия кредит.

Вторият очакван ефект е свързан с асиметричността на влиянието върху кредитния пазар. За разлика от 2016 г., когато БНБ подложи всички банки у нас на преглед на активите и стрес тест, сега оценката ще бъде извършена само на няколко банки. При равни други условия, допускайки че това ще засегне кредитния процес в съответните банки, това означава създаване на относителнипредимства за банките, които ще останат извън проверката, каза още подуправителят.