Банките от еврозоната ще имат нужда от по-сериозни капиталови буфери, с които да противодействат на евентуален икономически спад и да предовратят опасността от кредитна криза. Това заяви вицепрезидентът на Европейската централна банка Луис де Гиндос, цитиран от Reuters.

През последното десетилетие трезорите в държавите от валутния съюз са натрупали значителни резерви и могат да оцелеят, дори да се стигне до по-продължителен негативен икономически цикъл. Повечето от тях обаче все още не са изградили допълнителни капиталови буфери, които да бъдат освободени по време на криза.

"В момента капиталовата адекватност на банките може и да е достатъчна, но все още има възможност да бъдат заделени допълнителни буфери, които да послужат като кредитен ресурс в случай на по-дълбока икономическа криза", смята де Гиндос. Той взе участие в конференция, посветена на банковия надзор в Европа.

По думите му проблемът се крие в това, че по време на криза банките поддържат съотношенията на капиталова адекватност, като продават част от активите си и намаляват кредитната си експозиция. Това води до свиване на кредитирането за реалния сектор и задълбочава икономическия спад.

Ипотечен кредит - Централна Кооперативна Банка АД - 300000 - 2.90

От друга страна допускането на спад в коефициентите за капиталовата адекватност също не е добър вариант, тъй като ограничава възможността на трезорите да изплащат дивиденти на своите акционери.

Само 7 от 19-те държави в еврозоната са активирали контрациклични буфери, а там, където функционират подобни механизми, наличният капитал е недостатъчен и създава рискове за икономиката, смята още вицепрезидентът на ЕЦБ.

Де Гиндос предупреждава, че перспективите пред глобалната икономика се влошават, а факторите на несигурност се увеличават. Според него банковият сектор, който вече изпитва тежестта на свиващите се норми на печалба, покачващите се разходи и нарастващата конкуренция, ще бъде изправен пред сериозни предизвикателства.

Потребителски кредит - Българо-американска кредитна банка АД - 50000 - 4.50

В най-лошия сценарий финансовите резултати на банките ще бъдат подложени на натиск, което ще намали техния капацитет като финансови посредници в икономиката и ще ограничи възможностите за растеж на бизнеса.