Европейските регулатори се опитват да улеснят консолидацията в банковия сектор, опирайки се на тезата, че увеличаването на мащаба е ключът към съживяването на индустрията, пише The Wall Street Journal.

Европейският банков регултор е поделение на Европейската централна банка, което осъществява надзора върху най-големите трезори в еврозоната. Според източници близки до институцията, в бъдеще тя има намерение да облекчи процедурите по сливания и придобивания между финансовите институции.

Анонимните информатори на WSJ твърдят, че миналата година ЕЦБ е проявила готовност да участва в преговорите по сливането между две испански банки - Liberbank SA and Unicaja Banco SA. Основният въпрос към регулатора бил свързан с възможността за използване на заемно финансиране при осъществяването на сделката вместо набирането на нов акционерен капитал.

В материала се посочва още, че регулаторът е готов да отпуска повече време за влизане в сила на някои от административните последствия при сливанията, например приемането на по-малък капиталов буфер в преходния период, пише още изданието.

“Реверансът” на ЕЦБ идва на фона на задълбочаващите се финансови затруднения на европейските банки. Ниските лихвени проценти продължават да ерозират лихвените маржове и нормите на печалба в сектора, а консолидацията от години се счита за единственият работещ инструмент за засилване на позициите на европейските банки. По този начин те биха могли  да се конкурират по-успешно с американските трезори, които се представят значително по-добре през последното десетилетие след финансовата криза.

Средната възвръщаемост на собствения капитал в европейския банков сектор е около 6% - близо два пъти по-ниска от тази в САЩ.

Потребителски кредит - Българо-американска кредитна банка АД - 50000 - 5.40

“Европейската централна банка вече осъзнава, че нулевите лихвени проценти удрят печалбите на сектора и че трябва да направи нещо въпроса”, смята Жером Леграс от Axiom Alternative Investments.

Успехът на стратегията на ЕЦБ за облекчаване на корпоративните сливания обаче зависи и от готовността на банките да обединят усилия и да ѝ сътрудничат. Но историята показва, че това не винаги е било лесно, тъй като между акционерите на отделните банки съществуват многобройни различия – по отношение на надзония съвет, управляващите органи и акционерната структура на сливащите се финансови институции.

Някои банкери пък са скептично настроени по отношение на реалната готовност на ЕЦБ да облекчи административните изисквания към корпоративните сливания и придобивания. През последните няколко години институцията поддържаше изключително строга линия по този въпрос.

През 2016 година тя поиска от италианските Banco Popolare SC и Banca Popolare di Milano Scarl да свият размера на управляващите си бордове, да отпишат част от лошите кредити в портфейлите си и да наберат допълнителен капитал от 1 милиард евро, преди да им разреши да се обединят.

Първоначално трезорите обявиха, че изискванията са твърде високи, но впоследствие “капитулираха” и се съобразиха с настояването на регулатора. 

Потребителски кредит - Централна Кооперативна Банка АД - 50000 - 9.60

Напоследък обаче ЕЦБ значително смекчи тона си, припомня изданието.

“Искам да опровергая схващането, че централната банка налага по-високи капиталови изисквания върху обединяващите се кредитни институции. Ние всъщност искаме да подкрепяме, а не да пречим на консолидацията. Но в същото време трябва да гарантираме, че новите бизнес модели ще бъдат достатъчно устойчиви”, заявява пред WSJ Андреа Енрия, който оглавява банковия надзор в ЕЦБ.