Европейската централна банка за пореден път отложи повишението на лихвените проценти в еврозоната и заяви, че ще финансира банките, които увеличават кредитните си портфейли. На последното си заседание президентът на институцията Марио Драги и неговите колеги от управляващия борд взеха решение за запазване на монетарните стимули, докато икономиката не демонстрира ускоряване на растежа.

Реториката на Драги беше доста по-смела от това, което очакваха пазарните участници. Заседанието на ЕЦБ в литовската столица Вилнюс се проведе на фона на ескалиращия търговски конфликт между САЩ и Китай, който се очаква да засегне и държавите от Стария континент и особено тези, които зависят в най-голяма степен от експорта. 

ЕЦБ понижи очакванията си за икономическия растеж в еврозоната от 1.6% на 1.4% за 2020 година и от 1.5% на 1.4% за 2021 година. Прогнозата за инфлацията през 2020 година също бе ревизирана в низходяща посока - от 1.5 до 1.4 на сто.

В отговор на влошените инфлационни очаквания ЕЦБ възнамерява да запази настоящото нулево равнище на основния лихвен процент поне до средата на 2020 година. Предишната прогноза, публикувана през март, предвиждаше повишение на лихвите още в края на 2019 г..

Освен това институцията обяви, че финансирането в рамките на обявената през март Целева операция по дългосрочно рефинансиране (TLTRO III), ще бъде по-евтино за банките, които отпускат повече кредити. Трезорите, които реализират ръст на кредитния си портфейл от над 2.5%, ще получават финансиране при лихва, която надвишава само с 10 базисни пункта основната ставка на депозитите на банките в ЕЦБ. В момента тя е отрицателна (-0.4%), което означава че ЕЦБ на практика ще плаща на банките, които отпускат повече кредити за бизнеса и домакинствата. 

Потребителски кредит - Централна Кооперативна Банка АД - 50000 - 9.60

По всичко личи, че Драги залага на същата тактика, на която разчита и управителят на Федералния резерв на САЩ Джеръм Пауъл. И двамата обещават да действат, в случай на допълнително влошаване на икономическата ситуация, пише Bloomberg. Проблемът на италианския финансист обаче е, че разполага с далеч по-ограничен набор от инструменти. Лихвите в еврозоната така или иначе са на рекордно ниско ниво, а ЕЦБ все още не е започнала да съкращава баланса си, за разлика от Фед.

Освен това мандатът на Марио Драги изтича през октомври и все още не е ясно кой ще е неговият наследник и дали неговата визия за бъдещето на монетарната политика ще съвпада с тази на 71-годишния италианец.

Към момента обаче настроенията му съвпадат с тези на неговите колеги в останалите развити икономики. По-рано тази седмица и Австралийската централна банка предприе първото понижение на лихвите за последните три години, а Индия обяви нова серия от монетарни стимули няколко часа преди заседанието на ЕЦБ в четвъртък. Очакванията се, че и Японската централна банка е на път да анонсира нови стимулиращи мерки.

Ипотечен кредит - Българо-американска кредитна банка АД - 500000 - 3.60

Фючърсите на европейските пазари в момента оценяват шанса за ново понижение на лихвите от 10 базисни пункта до юни следващата година на 80%. Но обещанието за нова серия от финансови инжекции за банковия сектор не успя да вдъхне кой знае какви надежди на инвеститорите. Акциите на повечето европейски трезори поевтиняха след заседанието на ЕЦБ.

Един от основните проблеми за Марио Драги и неговите колеги си остава инфлацията. ЕЦБ се опитва да поддържа ниво от малко под 2%, но не е успявала да го достигне от 2013 година насам. Повечето икономисти не смятат, че тази цел може да бъде постигната през следващите няколко години, въпреки рекордно ниската безработица, ръстът на заплатите и високият икономически растеж в повечето държави от валутния съюз. Това означава, че при влошаване на икономическите показатели, ситуацията може да стане още по-тежка.