В годините след световната финансова криза европейските банки, регулатори и акционери бяха единодушни, че консолидацията в сектора е най-добрият начин за повишаване на ефективността и рентабилността. Германският опит за създаване на "супербанка" със сливането на двата водещи трезора в страната Deutsche Bank и Commerzbank може да накара и останалите играчи в индустрията да преосмислят своята стратегия.

Но дори сливането да стане факт, то едва ли ще предизвика вълната от сделки, която всички очакват - трансграничните обединения, пише финансовият анализатор на Bloomberg Елиза Мартинуци.

Според нея Европа се нуждае от промяна в правилата, ако иска да постигне тази цел. Потенциалният риск е свързан с това, че германският пример може да задвижи и други "защитни сливания" между банкови институции в рамките на една и съща държава, които ще оставят реформите и усъвършенстването на регулациите на заден план.

Deutsche Bank и Commerzbank все още не са обявили детайли за евентуалното си обединение, но ако то се случи, новата институция ще бъде една от четирите най-големи банки в Европа. Но въпреки това тя няма да разполага с достатъчно "мощ", за да диктува условията на собствения си пазар. Петте най-големи трезора в Германия държат около 30% от всички банкови активи в страната. За сравнение в САЩ техният дял е над 65 на сто.

На пазар, който е доминиран от стотици малки и кооперативни банки, сделката няма да постигне кой знае какво за засилване на конкуренцията.

Още повече, че неуспешният (поне досега) опит за създаване на унифицирана финансова индустрия в Европа (т. нар. "банков съюз") означава, че за компаниите все още е трудно да се възползват в максимална степен от трансграничната банкова експанзия.

Изпълнителният директор на Deutsche Bank Кристиян Севинг е на мнение, че банковият съюз е необходимо условие за преминаване към следващия етап на консолидацията на Стария континент. Но засега нищо подобно не се случва, пише Bloomberg.

Държавите от еврозоната поддържат отделни схеми за гарантиране на банковите депозити, въпреки че споделят обща валута. Като централен надзорен орган Европейската централна банка контролира най-големите трезори, но по-малките остават под юрисдикцията на местните регулатори.

Потребителски кредит - Първа инвестиционна банка - 50000 - 6.25

Качеството на банковите активи е другата важна причина, поради която потенциалните купувачи са предпазливи при избора на инвестиции зад граница. В Италия например финансовият сектор все още изпитва затруднения заради високия дял на лошите кредити в банковите портфейли. Миналата година страната за пореден път изпадна в рецесия, доходността по държавните облигации се повиши, а местните трезори стават все по-рискови за потенциалните чуждестранни инвеститори.

Дълговата криза в Европа беше нагледен пример за опасната връзка между държавните облигации и частните банки, които ги притежават. Но въпреки това регулаторите не направиха почти нищо, за да разрушат този "токсичен" модел.

Средният дял на държавния дълг в портфейлите на европейските банки е около 170% от т. нар. "капитал от първи ред" (акционерния капитал плюс натрупаните печалби). Това е три пъти повече от средното равнище в САЩ например. Освен това около 60% от държавните облигации, собственост на банковите институции, са издадени от собствените им държави. Това е така, защото на практика те носят нулев риск за банковите баланси.

Това е предпоставка за формирането на някои порочни практики. В италианския случай банките, задъхващи се под тежестта на необслужваните заеми, използваха голяма част от "финансовите инжекции" на ЕЦБ не за отпускане на кредити за фиримте и домакинствата (каквато беше първоначалната идея на Марио Драги и неговите колеги), а за покупка на още държавни ценни книжа.

Националните надзорни органи и приоритизирането на местните интереси продължават да възпрепятстват създаването на истински единен пазар за търговия с ценни книжа. Решението на Великобритания на напусне ЕС по всяка вероятност ще създаде още бариери и ще увеличи фрагментацията на европейските финансови пазари. При тези условия банковите сливания едва ли ще доведат до свиване на разходите за инвестиционните банки.

Бърз кредит до заплата - Сити Кеш ООД - 600 - 40.05

Имайки предвид всичко казано дотук, трезорите във Франция и Италия вероятно ще бъдат изкушени да ускорят консолидацията на вътрешните си пазари, пише Елиза Мартинуци. В Италия може би ще се стигне до създаването на трета голяма банка, която да се конкурира с водещите две (uniCredit и Intesa Sanpaolo). Но сливането на няколко по-малки кредитни институции само ще отложи разрешаването на основните проблеми.

Във Франция BNP Paribas и Societe Generale могат да постигнат известна оптимизация на разходите при евентуално обединение, но това няма да намали тяхната зависимост от търговията с финансови инструменти.

Основният извод на Мартинуци е, че евентуалното създаване на германска "мегабанка" ще бъде последвано и от други "защитни" консолидационни сделки в други европейски държави. Те обаче няма да донесат по-висока възвръщаемост в дългосрочен план, а именно тя е нещото, от което Европа се нуждае най-силно в момента.