Европейската централна банка се опита да вдъхне надежда на банковия сектор, след като в четвъртък предприе поредното понижение на основния лихвен процент, изпращайки го още по-надълбоко на отрицателна територия. Банкерите на Стария континент обаче не са особено щастливи, тъй като "помощта" може да се окаже твърде малка и твърде закъсняла, пише Reuters.

ЕЦБ понижи основната лихва в еврозоната с 10 базисни пункта до ниво от -0.5 на сто в опит да стимулира икономическия растеж и да защити европейските държави от задаващата се глобална рецесия. Това означава, че трезорите ще плащат още по-скъпо за парите, които държат на депозит в институцията.

Марио Драги и неговите колеги поеха риска да понижат лихвите и да увеличат монетарните стимули, въпреки че инфлацията вече се доближава до целевото ниво на институцията от 2%. За да "омекоти" удара върху банковата система, ЕЦБ въвежда т. нар. "стъпаловидна" система на лихвите по овърнайт депозитите на банките. Тя предвижда една част от тях (която в момента е фиксирана на ниво шест пъти задължителните минимални резерви) да не бъде "таксувана".

Подобен механизъм се прилага от Швейцарската централна банка, но повечето представители на европейския банков сектор не бяха особено обнадеждени от новината, пише още Reuters.

Бърз кредит на вноски - City Cash - 1500 - 35.04

Една от причините е, че мярката ще спести на европейските банки едва 3.1 милиарда евро, което е около една трета от общите разходи, които те правят за покриване на отрицателните лихвени проценти. Освен това излишната ликвидност в момента е съсредоточена основно в големите банки на по-богатите държави като Германия и Франция, което означава че мерките за облекчение няма да подействат в пълен мащаб навсякъде.

"Дори стъпаловидната лихва да донесе известно облекчение, Европейските банки ще продължат да плащат милиарди евро на ЕЦБ под формата на своеобразен "наказателен данък"", обяснява президентът на Германската банкова асоциация Ханс-Валтер Петерс.

Освен това нулевото олихвяване на част от банковите депозити може дори да повиши лихвените разходи за някои трезори от периферията, например в Италия, тъй като средната цена на финансирането все още се различава значително в отделните държави от еврозоната.

В момента по-големите банки от периферните икономики дават излишните си средства назаем на някои от своите местни конкуренти чрез механизмите на междубанковия пазар. Сега те могат да препочетат да ги "паркират" безплатно в ЕЦБ, които би лишило по-малките банки от ценен финансов ресурс. 

Потребителски кредит - Българо-американска кредитна банка АД - 50000 - 5.95

Позитивното в цялата история е, че банките, които са сигурни, че ще покрият изискванията на ЕЦБ за разширяване на кредитния си портфейл, могат да се възползват от "количествените улеснения" на централната банка, след което просто да сложат парите на депозит до позволения размер на нулевите лихви.

Така или иначе ползите от т. нар. "стъпаловидна лихва" на ЕЦБ по всяка вероятност ще бъдат неутрализирани от факта, че "кранчето" на монетарните стимули засега остава отворено за неопределено време.

Бърз кредит до заплата - Кредисимо АД - 800 - 41.24

"Ясно е, че ЕЦБ в момента не се ръководи от това какви са печалбите в банковия сектор. Неограничените стимули ще "изравнят" още повече кривата на доходността, което означава, че печалбите в банковия сектор ще продължат да намаляват", смята Марко Трояно от рейтинговата компания Scope Ratings.