Инвестиционното и търговското банкиране са два от основните предмети на дейност в глобалната банкова индустрия. Каква обаче е разликата между тях?

Търговските и инвестиционните банки предлагат различни услуги и като цяло обслужват различна аудитория.

Инвестиционните банки се занимават с покупко-продажби на ценни книжа, финансово посредничество и организиране на първични публични предлагания (IPO), когато компаниите за първи път емитират акции или облигации на капиталовите пазари.

Търговските банки пък управляват средствата на своите вложители и акционери. Те приемат депозити и отпускат креити, като основната им печалба идва от разликата в лихвените проценти, както и от таксите и комисионните, които събират от своите клиенти.

Някои от най-големите финансови институции в света съчетават инвестиционното с търговското банкиране, като предлагат широка гама от услуги. В годините след финансовата криза от 2008 и 2009 година обаче, трезорите, които комбинират конвенционалната си банкова дейност със своите инвестиционни поделения, станаха обект на много по-строги регулации, тъй като инвестионното банкиране по правило е съпътствано от по-висок риск.

Към момента икономистите и банкерите все още не могат да дадат ясен отговор на въпроса дали е по-добре двете основни дивизии на банковата дейност да оперират по отделно или има полза от управлението им “под един покрив”.

Инвестиционните банки винаги са били възприемани по-скоро като “финансови посредници”. Те помагат на компаниите да набират финансиране от капиталовите пазари, да осъществяват сливания и придобивания, както и да организират мащабни вътрешни преустройства.

В същото време те извършват дейност и като финансови консултанти за своите институционални клиенти.

Бърз кредит на вноски - City Cash - 1500 - 35.04

Някои от водещите играчи на този пазар са JPMorgan Chase, Goldman Sachs и Morgan Stanley, швейцарската Credit Suisse и германската Deutsche Bank. Техните клиенти включват както компании от различни икономически сектори, така и правителства, пенсионни дружества и хедж фондове.

Някои инвестиционни банки поддържат и отдели за по-малки индивидуални кленти, които предлагат различни финансови и посреднически услуги.

Основната дейност на търговските банки e свързана с набирането на депозити, предлагането на разплащателни и други банкови сметки. Средствата на вложителите съставят основната част от пасивите на банковите институции.

Активите им пък се състоят най-вече от кредитите, които отпускат за бизнеса и домакинствата. Трезорите предлагат и други класически банкови продукти, като депозитни гаранции, кредитни карти и т. н.

Тяхната клиентска база е много по-широка от тази на инвестиционните банки. Почти всеки има банкова сметка или дебитна карта, повечето фирми също извършват разплащанията си основно по банков път.

Потребителски кредит - Българо-американска кредитна банка АД - 50000 - 5.95

По тази причина те са и обект на много по-строг надзор от страна на финнсовите регулатори. Банковите депозити са гарантирани от държавата до определена сума . В Европейския съюз тя е до 100 000 евро, а в САЩ – до 250 000 долара.

Рисковият профил на двете основни направления в банковата дейност също е много различен. Инвестиционните банки са много по-склонни да поемат по-сериозен риск в своите начинания, което се основава и на техния бизнес модел.

Много често обаче те разполагат с инструменти за неговото “хеджиране”. Това е възможността за “застраховане” на инвестиционния риск с помощта на специфични финансови инструменти и механизми.

Бърз кредит до заплата - Кредисимо EАД - 1000 - 40.00

От друга страна директорите на търговските банки винаги поставят на първо място сигурността и гаранциите за средствата на своите вложители. Изискванията към компаниите, които развиват банкова дейност, са изключително високи във всички развити държави по света.