Шведската Riksbank е основана през 1668 година, което я прави най-старата централна банка в света. Началото на нейната история е интересно с това, че тя се появява като наследник на фалиралата малко по-рано Stockholms Banco - частен трезор, чието ръководство се назначава от шведския крал и обслужва интересите на държавната хазна.

Stockholms Banco, основана през 1656 от Йохан Палмструх, обявява банкрут, след като се оказва, че е раздала твърде много заеми без необходимото обезпечение. Самият Палмструх е осъден на смърт, но по-късно е помилван. На 17 септември 1668 банковата дейност на Шведското кралство е прехвърлена към Riksens Ständers Bank, която обаче работи под прекия надзор на парламента. По този начин, имайки предвид негативния опит със Stockholms Banco, е избегната опасността от пряка намеса на краля в работата на трезора.

В началото на своето съществуване Riksbank се занимава основно с издаване на банкови разписки в замяна на депозит на злато и други скъпоценности. Тези разписки впоследствие могат да бъдат продавани, залагани или разменяни без да се налага притежателят на златото физически да го пренася от едно място на друго. На практика това е еквивалентът на първите книжни банкноти в историята. Освен Riksbank, през XVII и XVIII век в Швеция се появяват и други търговски банки, които извършват подобна дейност. 

Въпреки че номинално Riksbank се отчита пред парламента, основната й функция е да финансира начинанията на краля, включително и Великата северна война, която се води между Швеция и Русия в продължение на над две десетилетия и завършва катастрофално за скандинавското кралство.  

През XIX век трезорът запазва функциите си на основна кредитна институция в страната. През него минават и всички финансови трансфери, свързани с външната търговия. Riksbank започва да действа като централна банка в истинския смисъл на думата през 1897 година, когато получава ексклузивното право да издава банкови разписки. С това се поставя началото и на нейната водеща роля в определянето на монетарната политика и поддържането на стабилността на валутния курс.

От 1873 година шведската крона е изцяло обезпечена със злато, а притежателите на банкови разписки могат свободно да ги обменят срещу златни монети в централната банка. Този режим се запазва чак до 1931 година, когато със специален закон Riksbank е освободена от това задължение.

Шведската банкова система, в това число и Riksbank, преживяват една от най-сериозните кризи в своята история в периода от 1991 до 1993 година. "Спукването" на балона на имотния пазар води до мащабна кредитна криза и голяма част от банките изпадат в несъстоятелност. Правителството обявява, че ще гарантира всички депозити на гражданите и вземанията на кредиторите във всички 114 банки в страната. Държавата "придобива" от банките всички лоши кредити, но в замяна получава акционерно участие, а някои от трезорите са изцяло национализирани.

Спасителната операция коства на страната 4% от брутния вътрешен продукт, но впоследствие правителството до голяма степен успява да покрие тази сума с продажбата на банковите портфейли и на акциите, които притежава. До голяма степен ситуацията в Швеция през 90-те години напомня на кредитната криза от 2007-2008 година, която даде началото на Световната финансова криза.

Междувременно през 1992 година фиксираният валутен курс на шведската крона се срива и Riksbank въвежда нов механизъм, базиран на свободния валутен обмен и поддържането на инфлационна цел от 2%. Тази парична система е валидна и до днес. 

Освен че е най-старата централна банка в света, Riksbank е пионер и в други отношения, включително и с въвеждането на различни финансови и технически иновации. На 2 юли 2009 година институцията бе първата в света, която реши да въведе отрицателен основен лихвен процент в опит да стимулира икономическия растеж в годините след финансовата криза. Впоследствие този ход бе приложен и от други централни банки, в това число и Европейската централна банка.

Швеция е и една от държавите, където книжните пари се използват все по-рядко. Електронните и мобилните разплащания заемат близо 80% от общия паричен оборот в страната, а през 2016 година Riksbank обяви амбициозна програма за създаване на национална електронна валута, наречена "е-крона". До този момент обаче планът е все още в подготвителната си фаза.