Водещите централни банки се подготвят за мащабно пренастройване на своите политики, с което да предотвратят навлизането в нова глобална рецесия, пише The Wall Street Journal. Притеснени от забавянето на икономическия растеж и сътресенията на финансовите пазари, централните банкери отлагат повишаването на лихвените проценти, а някои от тях дори въвеждат нови монетарни стимули.

Проблемът за много от водещите финансови институции обаче се крие в това, че те вече нямат толкова инструменти на разположение, колкото в годините след световната финансова криза.

Повечето икономисти смятат, че в последното десетилетие централните банкери са понижили значително пазарните рискове и са създали достатъчно стимулираща среда за финансовите институции, така че глобалният растеж да продължи и през 2019 година. В САЩ и Китай тази позитивна тенденция започна по-отдавна, докато в Европа и Япония възходящият тренд все още е доста крехък.

Въпросът е какво ще се случи, когато инерцията на досегашната "щедра" монетарна политика бъде изчерпана.

Федералният резерв на САЩ бе първата водеща централна банка, която даде сигнал за предстоящата промяна в нагласите. Миналата година Фед обяви, че през 2019 ще предприеме три повишение на основната лихва, която трябва да достигне ниво от 3.5% през 2020 година. На последното си заседание обаче Джеръм Пауъл и неговите колеги намекнаха, че възнамеряват да направят "пауза" в серията от повишенията, като според някои анализатори лихвите могат да останат на настоящото си ниво от малко под 2.5% за доста дълъг период от време.

Бърз кредит на вноски - Сити Кеш ООД - 3000 - 40.05

След като стана ясно, че Фед вече не бърза да "затяга коланите", натискът върху останалите централни банки по-света също намаля. В някои държави като Индия и Австралия дори се очакват понижения на основните лихвени проценти, смятат експертите на J.P. Morgan, цитирани от WSJ. В Канада и Великобритания пък предстоящите повишения на лихвите вероятно ще се отложат.

Европа и Япония са поредното доказателство за това, че централните банкери в момента нямат кой знае колко опции. На последното си заседание миналата седмица Европейската централна банка понижи прогнозата си за инфлацията през 2019 година от 1.6 на 1.2% (доста под целевото ниво от 2%, а тази за ръста на БВП - от 1.7 на 1.1 на сто.

При нормални обстоятелства повечето централни банки биха пристъпили към понижение на основния лихвен процент, ако са изправени през подобна мрачна картина. Но в случая с ЕЦБ, краткосрочните лихви на междубанковия пазар вече са отрицателни, а възможността за стартиране на нова програма за изкупуване на облигации е ограничена, имайки предвид, че последната приключи едва преди няколко месеца.

Липсата на адекватни инструменти за действие е основната причина, поради която централните банки днес са много по-чувствителни към сигналите за забавяне на икономиката. Това се нарича "управление на риска". На практика те разполагат с неограничен потенциал да се противопоставят на евентуалното нарастване на инфлационния натиск с покачване на лихвените проценти и почти никакви опции да противодействат на рецесията с по-ниски лихви. Затова те правят всичко възможно, за да избегнат реализирането на подобен сценарий.

Потребителски кредит - Първа инвестиционна банка - 50000 - 5.99

Според бившия финансов министър на САЩ Лоурънс Съмърс този "дисбаланс" на рисковете ще продължи да бъде неразделна част от икономическия пейзаж в близко бъдеще. По думите му т. нар. "неутрален лихвен процент" (който нито стумилира, нито ограничава икономическия растеж) е с около 3 процентни пункта по-нисък, отколкото преди 20-на години и в момента е на ниво около нулата. А това означава, че централните банки ще функционират в условията на "повишено внимание" още години наред, прогнозира още Съмърс. 

До известна степен ситуацията наподобява тази отпреди три години, когато глобалното икономическо забавяне накара Федералния резерв да се откаже от плановете си за повишение на лихвените проценти. Днес обаче са налице и още няколко сериозни рискови фактора, които също оказват влияние върху настроенията на пазарните участници. Търговската конфронтация между Вашингтон и Пекин и предстоящият Брекзит са само част от тях.   

Ипотечен кредит - Postbank (Пощенска банка) - 488958 - 3.95

Ако добавим към тях и забавянето на китайската икономика, изгледите за глобалния растеж съвсем не изглеждат розови. Китайската централна банка също се опитва да стимулира икономическото развитие, залагайки в по-голяма степен на фискалните мерки, отколкото на монетарните. Но дори и там опциите за институционално въздействие не са неизчерпаеми, тъй като "наводняването" на икономиката с допълнителни капиталови потоци води до свръхкредитиране и създаване на финансови дисбаланси, които в дългосрочен план се оказват вредни за развитието на страната.

В крайна сметка централните банкери може би успяха да ограничат рисковете за световната икономика след последното забавяне, но те в никакъв случай не са изчезнали, пише още WSJ.