Защо Ердоган иска да контролира втората най-голяма банка в Турция?
снимка: Instagram
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган успя да постави под своя контрол централната банка, отстранявайки предишния управител и назначавайки нов, който да понижи лихвените проценти и да стимулира агресивния икономически растеж - линия, подкрепяна от управляващата партия. Сега Ердоган иска да постави под своето управление и най-голямата частна банкова институция в страната - Turkiye Is Bankasi AS, за да засили в още по-голяма степен кредитирането, пише Bloomberg.
Основният проблем пред турския президент обаче е свързан с факта, че част от акциите на Isbank са под контрола на най-голямата опозиционна партия. Републиканската народна партия притежава дял от 28% в капитала, които в миналото са ѝ "завещани" от основателя на Турската република Мустафа Кемал Ататюрк.
Той е и основателят на Isbank, която започва съществуването си като национален кредитор в годините след Първата световна война. Целта ѝ по онова време е да финансира възстановяването на инфраструктурата на страната и да гарантира финансовата стабилност след разпада на Османската империя.
Републиканската партия не получава никакви дивиденти или облаги от собствеността си върху акциите на банката, защото в завещанието на Ататюрк изрично е посочено, че средствата ще отиват в Асоциацията за изучаване на турски език и Асоциацията за изучаване на турската история.
Според Ердоган обаче не е допустимо една партия да бъде собственик на толкова голям пакет банкови акции и да притежава четири места в управителния съвет на финансовата институция. Неговата администрация се опитва да постави републиканският дял в капитала на Isbank под контрола на финансовото министерство още от 2015 година.
По този начин управляващите искат да постигнат две цели - да придобият по-силни лостове за влияние върху финансовата система и да неутрализират опозицията. Турските компании изпитват затруднения с погасяването на заемите си в чужда валута, след като турската лира загуби над една трета от стойността си за последните две години, а правителството иска да им осигури достъп до по-евтин финансов ресурс.
Ипотечен кредит - Централна Кооперативна Банка АД - 450000 - 2.80
Държавните трезори вече "развързаха кесиите" и много от тях предлагат префернциални условия за малкия и средния бизнес, но частните банки следват по-консервативна политика, опасявайки се от бум на лошите кредити.
Според представителите на опозицията Ердоган иска да постави Turkiye Is Bankasi под частичен държавен контрол, за да може да оказва натиск върху ръководство на трезора да разхлаби изискванията към кредитополучателите.
Isbank е втората най-голяма банка в Турция, а акциите ѝ се търгуват на борсата в Истанбул и са компонент от водещия борсов индекс. Освен това банката притежава дялове в някои от водещите турски индустриални компании, като Sisecam - най-големия производител на стъкло в Европа.
Най-големият акционер в капитала на трезора е пенсионният фонд на Isbank, който държи 39% от капитала. 33% от акциите пък са собственост на чуждестранни инвеститори, сред които са Blackrock, Vanguard и Allianz. Пазарната капитализация на банката възлиза на 5.6 милиарда долара. От 2010 година насам тя се е понижила с близо 50%, най-вече заради неяснотата около нейната собственост.
Бърз кредит до заплата - Кредисимо EАД - 1000 - 40.00
Според Bloomberg чуждестранните инвеститори едва ли могат да осуетат плановете на Ердоган да придобие контрол върху втората най-голяма банка в страната. Повечето от тях вече са свикнали с прийомите на властта и постепенното ѝ отдалечаване от принципите на свободната пазарна икономика.
Някои от последните законови разпоредби, приети от турското правителство, включват частична забрана за сключване на договори в чуждестранна валута, контрол върху цените на определени стоки и услуги и задължаване на кредитните институции да отпускат повече заеми.
Реджеп Тайип Ердоган се готви за президентския вот през 2023 година. Критиците му го обвиняват в прилагането на все по-авторитарен стил на управление, погазване на основни човешки права и саморазправа с политическите опоненти.
В същото време Ердоган демонстрира все по-големи амбиции в полето на външната политика, балансирайки между интересите на САЩ и Русия. Той се опитва да засили турското влияние в конфликтните зони на Сирия, Либия и Кипър.
Потребителски кредит - Българо-американска кредитна банка АД - 50000 - 5.05
Сделката за покупката на руските ракети С-400, договорена през 2019 година, разгневи партньорите на Турция в НАТО, а Съединените щати заплашиха страната с икономически санкции.
В момента единственият ход, който опозицията може да предприеме в отговор на плановете на Ердоган, е да сезира турския конституционен съд. Според говорителя на републиканците Озгур Йозел национализацията на дела на неговата партия в капитала на Isbank би бил незаконен.
Засега обаче изглежда, че Реджеп Тайип Ердоган едва ли ще се откаже от намеренията си.