Водещите скандинавски банки планират подсилване на надзорните си отдели след серията от скандали, свързани с обвинения в пране на пари и незаконни финансови трансакции. Трезорите обаче ще залагат все повече на роботите и автоматизацията в тази сфера за сметка на човешкия фактор, пише Bloomberg.

В Nordea Bank работят стотици служители, които отговарят за контрола и проверката на всяки трансфер във финансовата институция. Това обаче е скъпа и неефективна система, смята Микаел Биертруп, който ръководи отдела за противодействие на незаконните дейности в базираната в Хелзинки финансова група. По думите му около 20% от сигналите за съмнителни трансакции в момента се подават от алгоритми, базирани на изкуствения интелект и машинното обучение. Останалите 80% се обработват от хора.

Целта на банката е в близко бъдеще това съотношение да бъде обърнато - 80% за машините и 20% за хората.

"В бъдеще с тази дейност ще се занимават много по-малко хора, но ефективността ще бъде много по-висока. Няма да имаме нужда от 1000 - 1500 души, при положение че технологиите напредват толкова бързо", казва Биертруп.

Ипотечен кредит - Българо-американска кредитна банка АД - 500000 - 2.70

В последните няколко години търсенето на експерти в областта на банковия надзор и вътрешния контрол рязко се повиши. Много банки бяха санкционирани заради пропуски в контролните си системи и допускане на редица нарушения и опити за пране на пари. В Nordea този процес започна през 2015 година, след като банката бе глобена за неизпълнение на стандартите за ограничаване на незаконните трансакции. През последната година Danske Bank и Swedbank също попаднаха под ударите на регулаторите.

В момента трезорите са принудени да инвестират значителни средства в отделите си за контрол на риска и борбата с финансовата престъпност. Около три четвърти от този ресурс отива за наемане на нови специалисти, пише още Bloomberg. Банките се опитват да оптимизират бюджетите си и за заменят човешкия фактор и изкуствен интелект там, където е възможно.

Според Микаел Биертруп екипът на Nordea, който се занимава с проследяването на милиарди трансакции всяка година, се състои от малко над 1000 души. Но процесът е изключително нееефективен, а около 90% от разследванията в крайна сметка приключват с напълно логични обяснения, от които става ясно, че няма извършени финансови нарушения.

Ипотечен кредит - Централна Кооперативна Банка АД - 450000 - 2.90

Банкерите обаче се оплакват, че институциите и регулаторните органи изостават в това технологично "превъоръжаване". Според тях финасовият сектор и властите би трябвало да обменят много повече информация. Биертруп смята, че ако получава обратна връзка от полицията и прокуратурата за това в какъв процент от докладваните трансакции наистина става въпрос за престъпление, банката ще може да пренастрои системите си за противодействие много по-ефективно.

Така или иначе натискът за засилване на контрола в банковия сектор се увеличава след поредната порция скандали. Nordea е разследвана за пране на пари в Дания, но за по-малки суми от Danske and Swedbank.

По-рано тази година Danske Bank обяви, че ще наеме нови 600 служители в звеното за борба с прането на пари. До края на годината в него се очаква да работят 1800 души. Естонският клон на датската банка е обвинен в това, че за последните 9 години е допуснал извършването на подозрителни трансакции в размер на 230 милиарда долара.    

Потребителски кредит - Първа инвестиционна банка - 50000 - 5.99

В края на миналата година Филип Воло пое ръководството на надзорния отдел на Danske Bank. Французинът е един от ветераните в борбата с финансовите престъпления. Преди това той е заемал подобни постове в Deutsche Bank и Barclays. По думите му процесът, през който преминават скандинавските банки в момента, е част от нормалния цикъл в сектора.

"Всяка банка, която е изпадала в подобна трудна ситуация, е трябвало да инвестира значителни средства в подобряване на надзорните си системи, изчистване на слабите места и усъвършенстване на каналите за информация. Целта се постига бавно и упорито. За една банка това е много сериозно начинание", казва Воло.

Проучване на LexisNexis Risk Solutions показва, че водещите европейски банки харчат по над 85 милиарда долара годишно за изпълнение на регулаторните изисквания, насочени срещу прането на пари. Само 26% от тези пари обаче се инвестират в нови технологии, останалите отиват за наемане на нови хора.

Акциите на Danske Bank се сринаха с 40% след избухването на скандала миналата година. Тя е заплашена от глоби за милиарди долари и е обект на разследвания както в Европа, така и в Съединените щати. По данни на Moody’s Investors Service европейските трезори са платили глоби на обща стойност 16 милиарда долара от 2012 година насам.

Бърз кредит на вноски - Кредисимо АД - 3000 - 41.24

Според Филип Воло в началото винаги са необходими сериозни ресурси за инвестиции, тъй като технологиите за по-ефективно противодействие все още не са налични. Когато те се усъвършенстват и се появят реално на пазара, банките ще могат да се възползват от алгоритмите, автоматизираното прогнозиране на различни сценарии, платформите за управление на риска и в крайна сметка - всички възможности на изкуствения интелект и роботизацията.

"Когато достигнат тази фаза, банките ще започнат да намаляват и броя на служителите в тези звена", прогнозира Филип Воло.